Когато студ сърцата вледени
сред вихъра на хорските омрази -
при Огъня Господен остани,
че само той духа ти ще опази.

Ледът на този свят не се топи.
Замръзват думи, клетви, идеали.
И няма как човек да претърпи
снега от развилнелите се хали.

Спасение едничко го теши -
да бъде въглен в Божия жарава.
И даже сам край гордите души -
в огнището до смърт да се смирява.

Да помни как на дървения Кръст
Спасителят пребори ледовете,
и в устните Му не изригна мъст,
а истинска Любов към враговете.

Най-огнен връх за клетото сърце -
да бъде пламък, който студ прегръща,
и в Святите прободени ръце
един злодей към Бога се обръща.

Небесния Му Пример запомни
и нека Огън всякога те пази,
когато студ сърцата вледени
сред вихъра на хорските омрази.

(Точка на замръзване)
Ведролей