Година тъжна си отива,
прогизнала с реки от кръв.
Лукавият ръце протрива,
но пак рикае като лъв.

Дълбае по земята рани
и с нокти дращи всяка плът.
Подписва укази, забрани.
Убива Правдата без съд.

Привлича в тъмното си блато
царе и червеи накуп.
Купува съвести със злато.
В пръстта заравя труп до труп.

На светъл ангел се маскира
във своя гнусен водевил.
И жетва от души събира -
бодли, повярвали в Бодил.

Година страшна си отива.
Злодеят в грях я оскверни.
Светът проспа и ще проспива
най-яростните му злини.

Но идва ден - да се събуди,
когато с Меч на Съдия,
Христос навеки ще прокуди
родът на пръстната змия.

Едва тогава - с Дух честита
годината ще стигне век,
и няма никой да се пита
защо родил се е Човек.

Годино, за Доброто бедна,
и ти отмина, отлетя.
Дано за мен да си последна,
та всяко зло да ти простя...

(Тленен остатък)
Ведролей