Измъчиха живота ми. И трите.
Горгони бяха в моята съдба.
Изчадия, най-лоши под звездите.
Със змийски заклинания в косите.
И в дланите - с магически кълба.

Най-грозната наричаше се Нужда
и първа във живота ми дойде.
И ето - съкратиха ме от служба.
С кошмари почна тя да ме събужда,
че нямаше какво да се яде.

А втората наричаше се Грижа.
При Нуждата пристигна начаса.
Съсипа ми надеждите, престижа,
дори ме посъветва да острижа
от мъка побелялата коса.

Последната се казваше Тревога.
Сърцето ми, подобно щипка сви.
Опитвах да избягам. Без да мога.
Заливах я с вода, горих я с огън,
но тя остана в мене да кърви.

Измъчиха живота ми Горгони -
(дано поне Персей ме разбере!)
Разменям ги за бели панталони,
кутия шоколадови бонбони
и бяла яхта в Бялото море.

(Тленен остатък)
Ведролей