Върхове не останаха в бялото.
Няма титли, букети, амвони...
Но усилва се болката, цялата,
от забити в духа ми пирони.

Кой и как ме нарочи за хулене
аз отдавна не искам да зная.
Моят път най-високо потулен е,
та напусто очаквам си края.

Долу кряскат тълпи в Колизеума.
От Нерон си очакват сеира.
Римска пошлост напира от земното.
Хляб и зрелища! Скара и бира!

Пръст в пръстта... Битието в агония
от отровния зъб на змията.
Със бодли ме измъчва короната,
и трънлива въздиша земята.

В този сблъсък на крайните полюси
много дълго живях ми се струва.
И за свършек душата ми моли се,
че в света само злият царува.

Както дим избледнява след огъня
и небето предела му скрива,
да се върна прободен при Бога ми
за утеха - докрай жалостива.

(Птицата в теб)
Ведролей