(Към моят спътник във Вярата!)

Братко мой! Не е толкова страшно
да живеем, до болка мизерни.
Аз ти вричам сърцето си дащно,
ти ме стопляй с очите си черни.

И дори да сме с теб по принуда
двама дрипави, мръсни клошари,
ще надмогнем над тежкия удар,
с който злият живот ни удари.

Като бръкнем с ръцете в хастара
уж е празен, но пак ни е леко.
Нека още живеем на вяра!
Нека с теб да ни има, човеко!

Топъл вятър и псетата гали.
Слънчев лъч и над шахти наднича.
Ако всичко докрай сме си дали -
верен смисъл в света ни обрича.

Туй, което богатият губи,
в участта си беднякът намира.
И на Господ са ласките груби,
но от тях само Святост прозира.

Всеки Лазар от струпеи стене
и примира в живота си кратък.
Но издъхнал дори - опростен е
в Авраамово Лоно оттатък.

Още малко, братле! Още стъпка!
Оцеляваме! Дума да няма!
Ще закърпим последната кръпка,
щом до края на пътя сме двама...

(Бакърена паничка)
Ведролей