Понякога сънувам звездопади.
Безкраен танц от скитащи звезди.
И думи от светците белобради,
напомнят за живяното преди.

Дали са те рисувани копнежи,
издирени от мъдър светлопис?
Един живот, от обич безметежен,
готов да покори небе и вис...

Една съдба, в която всеки плува
сред космоса със своя светлинка.
Не бих желал така да ми се струва,
защото знам, че всичко е така...

Човек блести от казаните думи.
От вярата, родена с искрен дъх.
И не звезда, но пламъче да лумне,
ще му посочи и олтар, и връх.

Самотен зов над тъмните прегради,
останал с непрочетени следи...
Понякога сънувам звездопади.
Безкраен танц от падащи звезди.

(Птицата в теб)
Ведролей