Вратата в кратък миг ще се затвори,
а страницата Дух ще прочете.
И светлите души ще литнат горе,
където най-блажени ще са те.

А в грешната земя, опустошена,
потопът всяка чест ще съкруши.
И древната змия, от Бог смутена,
света от Светлината ще лиши.

Облъхнати от мерзост и  поквара
влечугите в пръстта ще търсят храм.
И влезли под венчилото на звяра,
ще кажат "да" на тъмния Адам.

Звездите ще помръкнат. Като в яма.
Луната ще потули лепкав мрак.
И Кръстният Спасител ще Го няма,
застанал пред спасителния праг.

А някъде, от светъл свой прозорец,
един пророк щастлив ще промълви:
"Смирените въздигна, Боже, горе,
а гордите в капан ги улови!

Света наказа с праведна тояга.
С презрение царете унижи.
А Верните дари с усмивка блага
и с Вечност Твоят Род ще продължи.

Повярваха словата Ти малцина.
Но аз за тях на Теб благодаря.
Защото от година на година
слугата Ти чрез тях се разгоря.

И ето ги - в прегръдката Ти Свята -
принесли с вяра своите души,
че в кратък миг затвори се Вратата,
а долу няма кой да утеши..."

Ведролей
(Птицата в теб)