Върховете с дъха си не стоплих,
изкусително бели от мраз.
В чужди рани с писалка не чоплих.
Бях единствено мисъл и глас.

Разпознат, или скрит зад идеи -
все едно е за извора в мен.
Напоявам светци и злодеи
и все още не съм пресушен.

Може би от трънливия плевел
нежен мак ще разпали следи,
а над мрака, мечтите обсебвал,
смисъл новият ден ще роди.

Или в сухи от задух клепачи
за пощада ще бликне дъждът.
Някой скитник греха си ще плаче
на самотния свой кръстопът.

Нищо друго духът ми не иска
в този свят, от себичност влуден -
само светла надежда да плиска,
от безсмъртния дар напоен.

И обичащ - все тъй да извира.
Както може - добро да твори.
През смъртта - от живот да умира!
През студа - от любов да гори!

(Търсач на бисери)
Ведролей