Високо горе - в царството на птиците -
обичам да се рея, окрилен.
И разговор да водя със класиците,
оставили следите си у мен.

Ще срещна Достоевски с Карамазови.
Ще търся Гогол с мъртвите души.
Смиряват те в разпятието аз-а ми,
когато скръб от радост ме лиши.

Толстой ще ме изпълни с Възкресение,
а Пушкин - със Онегин ще блести.
А долу - с меч и огън в разорение -
светът от люта злоба ще свисти.

Със Чехов ще лекувам самотата си.
Есенин ще ми бъде пристан бял.
А Лермонтов с младежките си патоси
възторга в мен ще смеси със печал.

И тази Рус - широка, непрелистена,
със белите брези и езера,
когато бих я питал: Що е Истина? -
поглеждам към класиците с пера...

(Търсач на бисери)
Ведролей