Върти съдбата - тъжно, злополучно,
трагедия от счупени стъкла.
И няма спомен в клетите от ручей,
а само кал от мътни потекла.

Били са чаши. Нежни. Нестрошени.
Изпълнени с надежди и мечти.
А после - някак станали мишени
на чук, готов зловещо да трещи -

стоманен звяр, нарочен да строшава,
наричан благозвучно Капитал...
И с неговата пъклена разправа
животът неусетно потъмнял.

Горките, неспособни да се гънат,
запазвали честта си в страшен гнет,
че по-добре е бедни да потънат,
наместо да са стока с етикет.

Но знаели ли крехката си същност
с прозрачни, тънки, девствени стени?...
Без милост Капиталът ги затръшнал
и слушал всяка как от жал звъни.

А после се закискал с цяло гърло.
Бил най-велик. Наричан Капитал...
Готов да се стовари злобно, върло.
Или да се усмихва във локал.

Разлял си ром в елитна стъклария.
Напил се във безпаметен запой...
А стъкълцата - в черна орисия
потънали сред мътния порой.

(Бакърена паничка)
Ведролей