Как копнея да дойде онзи ден за намиране,
в който всичко изгубено пред нозете блести.
И очите, подпухнали от най-дългото взиране,
да притворят клепачи и осмислят мечти.

Как копнея в зората да се къпя от щастие
и в лъчите на слънце да се видя роден.
Да съм малка пчеличка сред цветните храсти,
а червените рози да ухаят за мен.

Как копнея да бликнат бистри извори в пясъка
и изпръхнали устни да наквася във тях.
Да съм птица чудата, полетяла към блясъка.
Да съм облак дъждовен!  Да съм радост и смях!

Как копнея с две риби и няколко хляба
да нахраня до ситост прегладнели уста.
Да превърна във сила унилата слабост,
и смъртта - във въздишана вечна врата.

Как копнея да мога! Как копнея да бъда!
Колко болка ми струва всеки светъл копнеж...
Може би е съдбата... Или просто присъда
светлина да разпръсквам, подобен на свещ.

(Търсач на бисери)
Ведролей