Другояче не мога. И не искам да зная
кой и как би запънал словесни стрели.
Той тепърва прохожда... Аз се връщам от края
и му казвам, че там всяка стъпка боли.

Другояче не искам. Щото хлябът изпечен
няма как да се върне към меко тесто.
Всеки стих ми е рана. Всеки вопъл - изречен.
Без да питам Твореца - докога и защо...

Другояче не трябва. Аз си следвам съдбата.
Поруган и отхвърлян. Тук-таме - възприет.
Със Икарова лудост търся лъч в синевата,
а в перата ми бели има капчици мед.

Другояче отхвърлих. Приковах се към Кръста.
Който иска - пристъпил - нека в мене се взре.
Прокървиха ръцете ми, но кръвта ми е гъста.
Претуптява сърцето, без да може да спре.

Другояче не мога. Аз съм камък отвъден.
Ако стъпят на мене - ще надникнат в Едем.
Много пъти ме съдиха, но не станах осъден.
Другояче съм просто роден...

(Търсач на бисери)
Ведролей