Какво ли още да дочака душата ми от този свят?
Сгъстява се ужасен мракът и тръгва времето назад
към вече минали години на страшни битки и войни,
където в черните руини душите вдигат си стени.

Ще имам ли в сърцето сила подобна скръб да издържа?
Не е ли вече покосила света най-гнусната лъжа?
Лъжата, че ще може робът да стане бог за векове,
когато го очаква гробът и смърт печална го зове.

Защо око не се насища и ровят алчните със бяс,
а всеки огън - в пепелища превръща нива с житен клас?
Та утре няма ли в тревога да страдат устните от глад?
Защо забравил си за Бога, о, гнусен и противен свят?

Една тъй мъничка планета, а в нея - ненаситна злост,
готова да руши проклета чешма и люлка, дом и мост...
Не искам в тебе да пребъда, кошмар безумен, див терор!
Очаквай скорошна присъда с верига, огън и затвор!

Че идва Бог от висината нов свят щастлив да сътвори,
а ти - на дявола с вината, гори, гори... И пак гори!

(Възходът на падението)
Ведролей