Сигурно е време да потъна
като кръст, в морето изтърван.
Сън не станах на света безсънен.
Блян не бях на хората без блян.

Угнетен от тъжна безпосочност,
вързала еднаквите души,
станах тяхна плашеща нарочност -
Кръстът, който скверното руши.

Плашещата жертва на Голгота,
призовала всички към Исус.
Дарът, нямащ нужда от банкнота.
Смутът и низвергнатият трус.

Дъното зове ме с гласовете
на светци, потънали без страх.
Вече нямат смисъл бреговете,
разменили вечното за прах.

Гнусният със съвести търгува
и купува вяра и талант.
Кръст съм. За света му аз не струвам,
даже да блестя като брилянт.

Сигурно е време да потъна.
Жертвата ми този свят не ще.
Идвай мое благодатно дъно,
чисто като поглед на дете!...

(Птицата в теб)
Ведролей