Всяка кръпка се ражда със болка
от забита дълбоко игла.
Колко скъсани пориви, колко...
И несбъднати - колко дела?

Младостта ни облича във дреха
светлосиня, подобна на свод.
Не познаваме плач и утеха
и се смеем на цъфнал живот.

Светят извори в нас, неоткрити,
а мечтите са цяло тесте.
Не познала скръбта, синините,
в синя радост душата расте.

Идва миг на погрешната стъпка
и залитайки, падаме в стрес.
Вече имаме нужда от кръпка
и убожда ни опит злочест.

Злепоставящ, белее конецът.
Побеляват младежки коси.
С тъжни притчи се ражда мъдрецът.
Тъжен дъжд от небето роси.

Преминават в душите ни тръпки -
как безгрешни преди сме били.
Старостта ни посреща във кръпки,
със кълбета конци и игли.

И тогава се пълнят очите
със сълзи от въздишки по здрач.
А протегнал ръце от звездите
Бог е нашият мъдър шивач.

(Тленен остатък)
Ведролей