Светът е самота от недокосване.
Мечтите ми - писмата без адрес.
Илюзиите - сбъркани въпросници.
А вчера - огледалото за днес.

Студеният сезон от несподеляне
циклонен над душата ми вали.
Мишена съм, пронизващо уцелена
от копия и бляскави стрели,

от мълнии и взривове на чувствата,
от думите, преплетени до стих...
И в тихото безмълвие на устните
с въздишки ориста си заплатих.

Енигма в ореол от неразбиране -
такъв навярно себе си живях.
Пред земните пътеки за избиране
дори една едничка не избрах.

Белязан по рождение с извечното -
духът ми и посока сам си бе -
готов да се доказва до обреченост,
че свети ли - напомня за небе.

Светът е самота от недоверия.
Лютиво го изстрадах. Като дим.
И само горе - в райските преддверия
прошепнал бих зова несподелим.

(Тленен остатък)
Ведролей