"Аз Беатриче съм, от висота
дошла съм, де желая да се върна:
при теб любов ме води в тез места..."

Данте Алигиери, La Divina Commedia — Inferno

В онази младост - лека и въздушна
мечтаех като мълния да блесна.
Светът да се стъписа и заслуша
в зова на обич, искрено-небесна.

А после - в тиха скръб да коленичи,
преди да стигне портите на ада,
и както Данте вижда Беатриче,
така грехът да срещнал би пощада.

Уви! Не ми е писано да бъда
маякът за тълпите оскотели.
Светът си иска страшната присъда
и мръсното едва ли ще избели.

С Вергилий няма в пъкъла да сляза,
та змийски род в куплети да възпея.
Безумните с най-тежката проказа
у мене търсят грешника, злодея...

Очите ми за тях са вече сухи.
Сълзите ми отвяха урагани.
Когато плаках - те крещяха глухи,
а моят зов го изкълваха врани.

Сега - пред старостта - ще се загърна
с едното козиняво наметало.
И даже в хули черни да посърна,
пак помня, че сърцето ми е бяло...

(Тленен остатък)
Ведролей