Какво ли още чакаш ден след ден,
побъркан свят - до низост и вендета?
Надявах се да бъдеш осветен,
но ти избра тъмницата проклета.

Поисках да си щедър и любящ,
с усмивка и сърце на благодетел,
но ти, загърнат в черния си плащ,
от Бога даже лъч не си усетил.

Търкулнат. Като кално колело,
се спускаш към безмерната си яма.
И грайфери вещаят зло след зло
в последните потомци на Адама.

Не искам да ти бъда хроникьор
за смърт по вестникарските колони.
Властта е пръст, приготвена за тор,
дори да я държиш със сто корони.

Грехът е грях, дори и възвисен
до някаква утеха безобидна.
И силният е трижди покосен,
когато рови в дупка на ехидна.

Осъмваш и замръкваш в бесове.
В агония - до ужас нелечима.
А дяволът всред тебе луд снове,
и граби те, макар, че цял те има.

Не чакай, свят, на теб да се даря!
За миг не скачам в ложето ти грешно!
Отгоре лумнал - горен ще горя,
дори да ме низвергнеш безутешно.

Че с онзи Ной от древния ковчег,
отново ти напомням сетнината -
за звяр, изгубил Смисъла-Човек,
Потопът е божествена отплата.

(Бакърена паничка)
Ведролей