Снегът написа краткия си стих
по призрачните скули на скалите.
И в тъжните му думи сам открих
защо горчи от бялото в душите.

Невинност сграбчи топлия ми дъх.
Снежинките в сълзи се преродиха.
Самотен в побелелия си връх -
умът ми страда в невъзможност тиха.

Реша ли да го стресна с черен цвят -
ще пропищи от болка изобилно.
Във бялото съм девствено богат,
но мъчен от безмълвие стерилно.

Един тефтер навярно е щастлив,
когато тръпне в бяло, незаченат.
Но драсне ли го черният молив -
започват в него чувствата да стенат.

Снегът написа краткия си стих
и някак го превърна в отпечатък.
На черното у себе си простих.
И тръгнах...
За да продължа нататък.

(Точка на замръзване)
Ведролей