Не бих живял без огън и мечти.
Родих се с орисия искрометна.
Перото ми на въглен да дъхти.
Духът ми да е кратерът на Етна.

Дори покрит от ледове и мраз -
да раждам в огън словото кипежно,
а скритият в недрата ми Пегас
да полети, изригнал неизбежно.

Понякога през зимния си сън
вулканът от надежди наедрява.
Дори да зъзнат хълмове отвън -
клокочи вътре силната му лава.

И няма вихър, който да го спре...
И няма мраз, от който да изстине...
Дори в смъртта не иска да умре
и в бездната не може да загине...

Не бих живял без огън и мечти.
Искрите хвъркат. А отвътре пари...
Дано съдбата в мен да разпламти
стихиите на бъдните пожари...

(Точка на замръзване)
Ведролей