Може би си дивна синева,
никога от птица нелетяна.
Може би си стръкче от трева,
блеснало на приказна поляна.

Може би си пламналата ръж,
задържала слънцето в зрънцата.
Може би си утринният дъжд
с любовта неземна на росата.

Може би това си ти за мен –
винаги пределно причудлива.
И във моя свят несъвършен -
скрита вечност с дъх на самодива.

(Шарена палитра)
Ведролей