Приласкай ме отново, чудеснице!
Виж как страдах без твоето чудо!
Незабравил копнежа от песните,
със които преследвах те лудо...

Приласкай ме отново, вълшебнице!
Нямам приказка, даже едничка,
във която да зърна сам себе си,
че съм принцът, от тебе обичан...

Приласкай ме отново, ориснице!
Амулетът ти скръб ми остави.
А пък виното, в чашата плиснато,
няма чувствата как да сподави.

Приласкай ме отново, безсъннице!
Виж - еленови стъпки в тревите!
Напълни ги с води от придънното -
там където се влюбват реките...

Приласкай ме отново, любезнице!
Нека в твоята ласка изтлея!
И не питай през нощите, звездните,
как не мога дъха си да сгрея!

Приласкай ме отново, чаровнице!
Миг и смисъл за тебе ще бъда!
От лъчите в живота - съдбовните, -
ти си моя съдба и присъда!

(Шарена палитра)
Ведролей