Искам да ви разкажа една история. Защото историите са затова – да се разказват. И онзи, който ги слуша или прочита – да проумее смисъла, поуката или предупреждението. В тази история няма да има нищо от този живот и този свят, защото тя ще започне след земното съществуване и оттатък земното битие. Там, където за повечето хора стои една голяма въпросителна и само малцина искат да получат отговори за нея приживе. Героят на моята история бил нещастен и ощетен от съдбата си човек, който преживял много злини и страшни разочарования в живота си. Стигнал до дъното на мизерията, той в последните си години на този свят бил като бездомно псе, което рови в кофите, за да намери нещо за ядене. Постоянният стрес дотолкова смазал и огорчил душата на човека, че нощем, в студения подлез, където преспивал, той започнал да призовава Бог с една едничка молба – да прекрати ужасното му битие и да прибере душата му.
Една вечер се случило именно това. Страдалецът притворил очи, сгънат на две върху мръсния кашон, а пред очите му затрептял сън – колкото нереален, толкова и истински. Защото изведнъж стълбите на подлеза, които отразявали бледата светлина на уличен фенер, започнали да просветляват така, сякаш ги осветлявал мощен прожектор. Стреснат от блясъка, беднякът се повдигнал от кашона, защото си помислил, че може би някой патрулиращ полицай слиза в подлеза, за да го смъмри в нарушаване на обществения ред. Но светлината на стълбите ставала все по-бляскава и ослепителна, докато сред лъчите бездомникът забелязал, че към него се приближава Небесен пратеник в светкавична мантия. Без да може да проумее случващото се, страдалецът извикал от вълнение, а след това потъркал очите си и дори ощипал бузата си, за да се увери, че не сънува. А Небесният пратеник се приближил до него и му подал ръка, казвайки:
– Бог чу молитвите ти и ме прати да те прибера при Него! Хвани ръката ми, защото вече нищо не те задържа в този подлез, нито в този жесток свят!
Потресен от думите и вида на пратеника, човекът плахо протегнал ръка и само след миг бил възправен от славния вестител. Миг след това мръсните му дрипи сами се свлекли от тялото му, подобни на вода, която се отича, а той забелязал, че е с голо тяло, цялото в синини и охлузвания, както и кървав оток под ребрата. Страдалецът поискал да скрие голотата си, като свил ръце пред колената си, а Небесният пратеник погалил главата му, като му казал:
– Не бой се! И не се срамувай! Всяко създание голо идва на този свят и голо се връща при Бога! Но аз ще те загърна с плаща си, защото е време да отлетим далече от този свят!
След тези думи Небесният пратеник загърнал страдалеца с ефирното си наметало и полетял нагоре с него…Звездите на небето станали твърде близки, а Земята мигновено изчезнала като малка точица в космичния мрак. И ето, че беднякът съгледал през очите си великолепен град, плуващ сякаш в нищото. Скоро видял и прекрасните врати на града, както и славното сияние, в което той бил всячески обгърнат. А само след миг Небесният пратеник прелетял с него през една от Портите, като се приближавал до Дворец, сътворен от бял мрамор, със стълби от планински кристал и прозорци от драгоценни диаманти. Точно тогава вратите се отворили и Небесният пратеник, свивайки Святите си крила, отпуснал страдалеца, тъй че нозете му вече стъпвали, за да влязат през вратите на Двореца. А там Божият вестител му казал:
– Поклони се на Исус, Който сега се приближава при теб, за да отнеме мъката ти и да я смени с вечна радост!
Не можейки да издържи Славата и Величието на Господното обиталище, страдалецът паднал на нозете си и навел главата си, като притиснал с длани очите си. А Господ, като застанал до него, погалил с прободената Си ръка главата му, като му казал:
– Не се страхувай, защото Аз изкупих душата ти от тъмнината на света, за да пребъдва вечно в Моята Светлина! Но вместо това разтвори ръцете си и ми покажи сърцето си! Защото мъката ти е все още там – в сърцето!
Послушал думите на Господ, все така на колене, беднякът погледнал с трепет Лицето на Спасителя и разтворил встрани ръцете си. А пред очите на Исус се явили синините и охлузванията, както и един голям кървав оток под ребрата на страдалеца. Тогава Господ започнал да гали синините и охлузванията, които мигновено изчезнали, а душата му станала бяла, като на малко дете. Но кървавият оток все така стоял под ребрата. И Спасителят, като го посочил с показалеца Си, отново казал на бедняка:
– Ще Ми позволиш ли да отнема всичката ти болка и угнетение, събрани в този кървав оток, за да ги сменя с Небесна утеха и безграничен Мир?
– Отнеми ги, Боже! – изплакал беднякът – При все, че не зная с какво съм заслужил Твоята чудна Благост и Милост!
Господ се усмихнал, а след това извадил от мантията Си златна мастилница с диамантено перо, поставено в нея. И с върха на диамантеното перо пробол кървавия оток, който плиснал всичката горчивина и угнетение на страдалеца в златната мастилница. А когато и последната капчица от кървавия оток изтекла от душата на страдалеца, Спасителят се навел до ребрата и нежно целунал прободеното място, а след това го докоснал с ръката Си, тъй че от пръстите Му бликнали живи води, които запълнили сърцето и мигновено затворили раната. И една въздишка, силна като вятър, възлязла отсред устните на утешения, който имал силата само да промълви:
– Спасителю мой! Защо събра горчивината и угнетението ми в тази златна мастилница, след като прободе отока ми с диамантения Си писец?
А Господ му отговорил:
– Защото твоето горко, което преживя на земята, е Мастилото на Съдията, Който скоро ще съди живите и мъртвите! И тези, които ти сътвориха горкото на земята, с горко ще бъдат осъдени за цялата вечност! Когато дойде времето Ми за Съд този диамантен писец на Истината ще се натопи в твоята скръб и мъка, както и в скърбите и мъките на всичките праведни и оправдани души, които преди теб също са били на колене пред Мене, а Аз съм отнемал горчивината им, за да я заменя с блаженство. А ти сега се възправи и последвай ангела Ми, за да се утешиш сред спасените и радостта ти да бъде пълна…
Тази е кратката история, не от този свят, която се роди в извора на духа ми, а аз я записах за всички, които помнят и знаят, че този свят не е техният дом, и че Вечният Съдия е насрочил Страшен Съд, в който ще отсъди за всичките дела на човеците, които са вършени под слънцето.
Блажени добротворците, които от добрите си съкровища изваждат добри неща! Те ще тържествуват над Съда! Но горко на злотворците, защото са лишени от разум да проумеят, че именно те осигуряват Мастилото на Съдията!

Ведролей