На улицата с дребните сърца
отново свирят струни уморено.
В калъфа на цигулката - перца
от гълъби, накацали смирено.

Трепери вече вдигнатият лък.
Едвам се плъзга звуци да извлича.
Търчат тълпите в своя рахатлък.
Не спира никой. Всеки го отрича.

Адажиото пак ще му е хляб.
Бутилка вино - плачещите ноти.
Цигулката прибира. Вече слаб.
В калъфа няма никакви банкноти.

Е, гълъбите плакаха поне!
Дори мечти му дадоха в отплата...
Прибрал перцата в празно портмоне
си тръгва цигуларят в тъмнината...

(Бакърена паничка)
Ведролей