Нещастен от съдбата си, поетът
поискал да потърси Любовта.
А тя била едно червено цвете,
поникнало на края на света.

Той много дни го търсил със надежда,
но дните се превърнали в лета.
Във хиляди градини се навеждал
и виждал само вехнещи цветя.

С последната останала му сила,
прекрачил тъжен своя роден праг.
Приготвил си хартия и мастило,
и стиховете се родили пак.

Разказвали за стръмните пътеки,
които неуморно извървял,
а след това внушавали на всеки
красив, но недостъпен идеал.

Мнозина тези стихове прочели.
Накрая ги прочела Любовта.
Червените й цветове пламтели
и греела сред всичките цветя.

“Вземете ме – извикала тогава –
и дайте ме на този млад поет!
Че той не пожела суетна слава,
а само мене търсеше навред!”

Така завършва приказката стара.
Един поет намерил Любовта.
Тръгни и ти, но без да губиш вяра -
все някога ще те докосне Тя!

(Търсач на бисери)
Ведролей