Постинг
28.12.2021 20:40 -
ГОДИНО ТЪЖНА!
Годино тъжна! Стръмно се изниза
и в миналото свърши твоят път.
Ти болна бе, но твойта епикриза
така и не прочете сляп светът.
Съдби безславни в себе си завлече.
Започна и завърши в страхове.
Една молитва тиха не изрече -
тъгата в нея прошка да зове.
Запомнена със маска и ваксина -
да бе с надежди свързана поне,
че трябваше да бъдеш просякиня,
застанала пред Бог на колене.
Сега предаваш своята щафета
на Новата - след теб да продължи.
Дали и тя от скръб ще бъде клета,
заложница на хиляди лъжи?
В Ниневия да беше припознала
лекарството за всичките си дни -
сега аз щях да те изпратя бяла
и празник в мене щеше да звъни.
Уви! Светът вещае нова криза,
от алчност и коварство заслепен.
А ти, годино, вече се изниза,
частица памет взела и от мен.
И малко е да кажа, че си стара.
Старица бе - без верни сетива.
Щом праведният Господ пред Олтара
не чу от теб покаяни слова.
Годино тъжна! Как да те оплача?
Гласът ми ти веднъж не пожела...
Отивай си, преминала, във здрача,
където чезнат всички теглила.
И някога, когато Свят и Мъдър,
на Своите везни те сложи Бог -
дано пред Него оправдан да бъда,
че следвах Го с години в свят жесток.
(Тленен остатък)
Ведролей
и в миналото свърши твоят път.
Ти болна бе, но твойта епикриза
така и не прочете сляп светът.
Съдби безславни в себе си завлече.
Започна и завърши в страхове.
Една молитва тиха не изрече -
тъгата в нея прошка да зове.
Запомнена със маска и ваксина -
да бе с надежди свързана поне,
че трябваше да бъдеш просякиня,
застанала пред Бог на колене.
Сега предаваш своята щафета
на Новата - след теб да продължи.
Дали и тя от скръб ще бъде клета,
заложница на хиляди лъжи?
В Ниневия да беше припознала
лекарството за всичките си дни -
сега аз щях да те изпратя бяла
и празник в мене щеше да звъни.
Уви! Светът вещае нова криза,
от алчност и коварство заслепен.
А ти, годино, вече се изниза,
частица памет взела и от мен.
И малко е да кажа, че си стара.
Старица бе - без верни сетива.
Щом праведният Господ пред Олтара
не чу от теб покаяни слова.
Годино тъжна! Как да те оплача?
Гласът ми ти веднъж не пожела...
Отивай си, преминала, във здрача,
където чезнат всички теглила.
И някога, когато Свят и Мъдър,
на Своите везни те сложи Бог -
дано пред Него оправдан да бъда,
че следвах Го с години в свят жесток.
(Тленен остатък)
Ведролей
Няма коментари
Търсене