Превърни дъха си на пътека.
Думите - на утринна зора.
И ще тръгна в стръмното, полека,
твоето сърце да покоря.

Помъдрял от вечните повели
няма да обърна взор назад.
Ще забравя болки и раздели -
друмите на тъжния ми свят.

Ще зачеркна дати и адреси.
Всеки несподелян монолог.
Все едно дали съм..., и къде съм,
щом мечтата тегли ме възбог.

И очи, от мен непокорени,
щом очакват погледа ми зов -
някъде, над скалните морени,
с връх от несънуван благослов...

Слънце от върхарите наднича,
пламнало в залязващия ден.
Твоята пътека ме изрича
и през теб политам упоен...

(Сбъдната Вселена)
Ведролей