Постинг
21.12.2021 17:10 -
НА ВЯРАТА
Потърсих те в блестящите витрини,
затрупани с купчини суета.
Потърсих те в романи и картини.
Потърсих те навсякъде в света.
Очите ми от взиране сълзяха,
а битието - свило рамена -
не знаеше къде е твойта стряха
и как за тебе плаща се цена.
Разбрах тогава. В този свят те няма
и нейде отдалеч ме гледаш ти,
а между нас прегради от измама
убиват най-прекрасните мечти.
Разбрах, че няма власт да те събори
и огън няма да те изгори,
защото ти си винаги отгоре -
над земните печалби и и игри,
над ужасите и над сивотата,
над навиците жалки и смъртта.…
Разбрах, че ти си просто над нещата.
Над всичките измислени неща.
Тогава те потърсих във сърцето,
дълбоко, гдето този свят не е.
Ти беше там, подобна на комета,
пристигнала от синьото небе.
Ти беше там, дори и несъзрима,
с един разпънат върху Кръста Мъж.
Най-сетне те намерих! И те има.
Сега си слънце, светлина и дъжд.
(Птицата в теб)
затрупани с купчини суета.
Потърсих те в романи и картини.
Потърсих те навсякъде в света.
Очите ми от взиране сълзяха,
а битието - свило рамена -
не знаеше къде е твойта стряха
и как за тебе плаща се цена.
Разбрах тогава. В този свят те няма
и нейде отдалеч ме гледаш ти,
а между нас прегради от измама
убиват най-прекрасните мечти.
Разбрах, че няма власт да те събори
и огън няма да те изгори,
защото ти си винаги отгоре -
над земните печалби и и игри,
над ужасите и над сивотата,
над навиците жалки и смъртта.…
Разбрах, че ти си просто над нещата.
Над всичките измислени неща.
Тогава те потърсих във сърцето,
дълбоко, гдето този свят не е.
Ти беше там, подобна на комета,
пристигнала от синьото небе.
Ти беше там, дори и несъзрима,
с един разпънат върху Кръста Мъж.
Най-сетне те намерих! И те има.
Сега си слънце, светлина и дъжд.
(Птицата в теб)
Няма коментари
Търсене