Спомените - черно-бели фотоси,
гонени от вятъра се реят.
Може би не изживях живота си,
както всички други го живеят.

Дълга е на паметта пъртината -
сняг я стели, вятър я навява.
Идва бяла някак си годината -
после черна в мислите остава.

В царството студено на пингвините
раждат се надеждите ми нови.
Черно-бял - очаквам си годините.
С бяла вяра. С черните окови.

И дъхът ми плаче в неусетното -
като струйки, дето все се губят.
Ех, животе! Има ли те в цветното?
Нека в цвят очите ми се влюбят.

Спомените - черно-бели фотоси,
скриват се в албуми от забрава.
А в балтона сив на потеклото си
с градуси душата устоява.

(Точка на замръзване)
Ведролей