Някъде... Зад топлите ти ириси,
в трепета на поглед утолен,
своя пристан чувството намира си -
стар моряк, от скитане солен.

Някъде... Зад устните ти влюбени,
с думите, разперили крила,
пак ще кажеш колко ти е хубаво -
даже сън за мен да си била.

Някъде... Зад тайнството на дланите,
в тръпката - да помниш дъх и плам,
миговете, искрено желаните,
чакаш ме отново да ти дам.

Някъде... Изгубени от сливане,
капчици, търкулнати в поток -
като две сърца се преоткриваме,
приютени в Огъня на Бог.

(Сбъднати предчувствия)
Ведролей