Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.

С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама.
Ще напълним джезвето да къкри с омайни треви.
А в пътеките тесни на вечно тревожната памет
всеки спомен ще бъде орисник. И нас ще мълви.

Непрежалена пролет ще среща горещото лято.
Есента ще постели на зимата нар от листа.
Ще белеят косите ни - щастия в сребърно ято.
Ще си шепнат ръцете, тъй както се милват уста.

И светът, уж бърлога, ще бъде възможен за всичко.
Оня блеснал простор над заспалите в клена мъгли.
Ако свиеш съдбата ми - свий я, тъй както обичаш
и прегръщаш до болка... И знаеш, че сладко боли.

(Жълтици в дъбовата ракла)
Ведролей

търсеща съпричастни да съпреЖивеят и съприЧувстват...
Искрени комплименти!

П. А как да си купя...? :))

Оооо, специално благодаря! :))))

С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама.
Ще напълним джезвето да къкри с омайни треви.
А в пътеките тесни на вечно тревожната памет
всеки спомен ще бъде орисник. И нас ще мълви.

освен поздрав с една Баркарола, която си припомних докато четях прекрасното стихо.
https://www.youtube/watch?v=KMb_TPrqMZI

Мога само да подарявам стихосбирките си! За съжаление - единствено в електронен формат! :)

Изпълнявам обещанията си! :)

Искрено се радвам, че харесваш поезията ми!

Жълтиците в дъбовата ракла са моят скромен опит да се върна при българите от старо време!

ДУМИ ПРОСТИ ВЪВ ЗАЗИДАНО, ДОБРО, КЮШЕ
АЕРОЗОЛНА ОБЛАЧНОСТ И ДРЪПНАТОТО,ПЕРДЕ...

ПОЗДРАВИ...:)))))))))

Жив и здрав бъди, Качак! :)