Постинг
23.11.2021 19:52 -
СЪНЯТ НА КЛОШАРЯ
Допушил сетната цигара,
(по-скоро - генералски фас)
заспива тихичко клошарят
във късния среднощен час.
Под задимените клепачи
се вмъква чуден розов сън.
Във него той нозе не влачи
край мръсните казани вън.
Хартия вече не събира.
Ни стари дрехи и метал.
В съня му нов живот пулсира,
какъвто той не е живял.
Прегърнал е жена красива.
О, Боже мой! Върви с костюм!
Сред цветните тълпи се слива
и смята нещичко наум.
Какво ли мисли да направи?
Във джоба му - пари в тесте.
"О, мили мой! Нима забрави,
че скоро чакаме дете?
За рожбицата ни мъничка
сме влезли в тоя магазин.
Да купим с теб една количка
за неродения ти син..."
До щанда възхитен застава.
Количка гледа той. Мечта.
Ще вземе май една такава.
"Простете! Колко струва тя?"
Навежда се, цена да зърне,
но всичко се обърква в миг...
Докосват го горещи бърни
и куче ближе го с език.
"О, Шаро! Бях заспал тъдява.
Но ти събуди ме! Юнак!
Да тръгваме, че време става
количката да пълним пак..."
Клошар и куче в тъмнината.
Количка. Гаснещи звезди.
Казани пълни. А в душата
смърди. Убийствено смърди.
(Бакърена паничка)
Ведролей
(по-скоро - генералски фас)
заспива тихичко клошарят
във късния среднощен час.
Под задимените клепачи
се вмъква чуден розов сън.
Във него той нозе не влачи
край мръсните казани вън.
Хартия вече не събира.
Ни стари дрехи и метал.
В съня му нов живот пулсира,
какъвто той не е живял.
Прегърнал е жена красива.
О, Боже мой! Върви с костюм!
Сред цветните тълпи се слива
и смята нещичко наум.
Какво ли мисли да направи?
Във джоба му - пари в тесте.
"О, мили мой! Нима забрави,
че скоро чакаме дете?
За рожбицата ни мъничка
сме влезли в тоя магазин.
Да купим с теб една количка
за неродения ти син..."
До щанда възхитен застава.
Количка гледа той. Мечта.
Ще вземе май една такава.
"Простете! Колко струва тя?"
Навежда се, цена да зърне,
но всичко се обърква в миг...
Докосват го горещи бърни
и куче ближе го с език.
"О, Шаро! Бях заспал тъдява.
Но ти събуди ме! Юнак!
Да тръгваме, че време става
количката да пълним пак..."
Клошар и куче в тъмнината.
Количка. Гаснещи звезди.
Казани пълни. А в душата
смърди. Убийствено смърди.
(Бакърена паничка)
Ведролей
чрез образа на слепеца дядо Йоцо, Вазов описва пробуждането на духа на българина след Освобождението. И обезсмъртява този образ. Аз съм от хората, които го носят в сърцето си.
Този разказ на Вазов за мен също е апостолически, каквито са и Вашите стихове.
цитирайТози разказ на Вазов за мен също е апостолически, каквито са и Вашите стихове.
Тези хора са имали дом някъде и семейство. Какво се е случило?
Питам се, защото видях наскоро едно момче от блока в асансьора, едвам го разпознах, даже не съм сигурна, че е той. След него в асансьора беше нетърпима воня на мръсно и некъпано. После го видях и след два дни - повлачен, мърляв, бъдещ клошар, въпреки че има там жилище. Заприлича ми на наркоман, иначе не си го обяснявам. Преди съм виждала майката и бащата, сега не ги виждам. Беше много красиво дете като малък, сега е нещо ужасно.
Между другото знаеш ли, че и внучката на Леонид Брежнев е била клошарка?
Неведоми са пътищата божи...
цитирайПитам се, защото видях наскоро едно момче от блока в асансьора, едвам го разпознах, даже не съм сигурна, че е той. След него в асансьора беше нетърпима воня на мръсно и некъпано. После го видях и след два дни - повлачен, мърляв, бъдещ клошар, въпреки че има там жилище. Заприлича ми на наркоман, иначе не си го обяснявам. Преди съм виждала майката и бащата, сега не ги виждам. Беше много красиво дете като малък, сега е нещо ужасно.
Между другото знаеш ли, че и внучката на Леонид Брежнев е била клошарка?
Неведоми са пътищата божи...
е достоен за филм на Чарли Чаплин.
Поздрави и хубав ден!
цитирайПоздрави и хубав ден!
Когато бях малък - книгата за Пинокио ми беше една от любимите! В нея има дълбоко закодирана мъдрост, която чистосърдечните непременно ще проумеят!
цитирайТърсене