Безсънният ми порив те твори,
дори да си отдавна сътворена.
Пребродих Тилилейските гори
да се открия в жар неугасена.

В легенди и поеми те мечтах.
Рисувах те с вода над суха жажда.
Словата си в звездите разпилях
и с вяра исках всяка да те ражда.

Съзирах те над белите скали
и в полета на птица те бленувах.
Научих се от тебе да боли
и болен пак със тебе се лекувах.

Накрая се усмихнах, помъдрял,
че ти във този свят си вечно жива.
И даже да съм в Бога шепа кал -
пак огънят я прави най-щастлива.

(Сбъдната Вселена)
Ведролей

В този труден момент за хората е нужен един съвременен Апостол Павел, който вместо дълги писма, отправя към тях послания в стихове.

Обичам хората, върху които времето е безсилно да остави дори нищожен белег от промяна! Ти си от тях! :)

прекрасно е.

Радвам се, че ти хареса! :)

Зашеметяващ стих! Като всички от книгите ти "Сбъднати предчувствия" и "Сбъдната вселена".
Не трябва да пропускам и... "Жълтици в дъбовата ракла".
Всичките ти книги са хубави, но тези ти 3 са осияващи, вдъхновени и изпълнени с най-светло чувствопознание.

Тези три стихосбирки са зрелостта на живота ми и прищевките на една опъстрена от чувства муза!