Ще оставя следите си скрито -
в паметта на добрите души.
Всичко тленно ще бъде изтрито
и в пръстта своя зов ще сниши.

Всеки край се обгръща в забрава.
Всяка загуба - скръбно гнети.
Най-красивият храст прецъфтява,
даже цветно край нас да цъфти.

Сам гранитът - и той се напуква
и пред времето скланя снага,
дълго носил изсечени букви,
като белег за древна тъга.

Но сърцето ми в тлен не унива,
щом от Вечния пази слова.
Паметта е стремително жива,
къс от Вечност, и лъч в синева.

Летописец в духа ни будува.
Всеки спомен записва с перо.
И разровим ли - в миг ще изплува
светла дума, усмивка, добро...

Свята крипта - за нова Вселена,
във която ще греят мечти,
и душата - с Любов окрилена -
на Твореца "Амин" ще шепти.

Ведролей
(От стихосбирката "Търсач на бисери")