Постинг
24.05.2017 12:37 -
СТРЪМЕН СМИСЪЛ
Не искам в търсене суетно
дъхът ми да напомня тлен.
Аз следвам поприще Заветно,
от стръмен Смисъл напоен.
Светът - от страсти ми додея.
Пръстта - на вярата тежи.
Дори сънувам, че се рея
в небе без мрак, и без лъжи.
Кога щастлив ще се събудя
във свят без болка, в ден без скръб -
поне веднъж да видя чудо,
понесъл Кръст на своя гръб?
Защо светецът в зов безплътен
напомня замък в руини
и дълго чака порив смътен
зад онемелите стени?
Лъчите Святост изнамира
високо, в клетвен небосвод,
а долу клетникът умира
без чест, без име, без имот.
Преборил битието вяло
от чист Завет гори духът,
че в края ражда се начало,
а Смисълът е чак отвъд.
Ведролей
(От стихосбирката "Птицата в теб")
дъхът ми да напомня тлен.
Аз следвам поприще Заветно,
от стръмен Смисъл напоен.
Светът - от страсти ми додея.
Пръстта - на вярата тежи.
Дори сънувам, че се рея
в небе без мрак, и без лъжи.
Кога щастлив ще се събудя
във свят без болка, в ден без скръб -
поне веднъж да видя чудо,
понесъл Кръст на своя гръб?
Защо светецът в зов безплътен
напомня замък в руини
и дълго чака порив смътен
зад онемелите стени?
Лъчите Святост изнамира
високо, в клетвен небосвод,
а долу клетникът умира
без чест, без име, без имот.
Преборил битието вяло
от чист Завет гори духът,
че в края ражда се начало,
а Смисълът е чак отвъд.
Ведролей
(От стихосбирката "Птицата в теб")
Няма коментари
Търсене