(утеха за една наскърбена душа)

Понякога се случва и така.
Не винаги животът се усмихва.
На завистта във черната ръка
творецът плаща непосилна лихва.

Той слиза духом до самия ад
в следите на Орфей и Евридика.
Покрит от злобна, демонична смрад
и нямащ сила даже да извика.

Талантът му зачеркнат е със хикс,
подобно цифра в тото и лотария.
И пред водите на реката Стикс
започва дълъг разговор с лодкаря.

"Ела Харон! Монети ще ти дам!
Но ти ми дай утеха за последно.
Кой мразеше ме горе, в оня Храм,
та всякога постъпваше зловредно?

Кой тъмното си дело продължи?
Кой скришом и с лукавство ме похули?
Кажи, Хароне! Моля те, кажи!
Навярно всички в тоя ад са чули!
 
Кой стиховете мои не прие?
Кой нежната ми лира не преглътна?
Кой в мислите си мътни ме прокле,
та аз да дойда при реката мътна?"

Харон се смее: "Ти не си за тук!
Самият ад отхвърля те, поете!
Върни се горе и живей напук!
Напук на завистта на враговете!

Че тая лодка помни не един,
дошъл със проклетия и прокуда.
Тръгни от завистливия Каин,
та чак до Ирод и горкият Юда...

Но ти, поете! Ти не си от тях!
Не виждам зло в душата ти голяма!
Върни се горе и твори без страх!
Върни се на Поезията в Храма!

Сред гарваните там бъди Орфей!
А музата ти - нежна Евридика!
Било, че ти завиждат - просто пей!
Било, че те обичат, ги обиквай!"

Понякога се случва и така.
Не винаги смъртта ще те ориса.
Но завистта със черната ръка -
самата тя с Харон ще се здрависа...

(От стихосбирката "Бакърена паничка")

Ведролей