Постинг
28.02.2017 22:00 -
РАЗГОВОР С ХАРОН
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 598 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2017 20:27
Прочетен: 598 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 01.03.2017 20:27
(утеха за една наскърбена душа)
Понякога се случва и така.
Не винаги животът се усмихва.
На завистта във черната ръка
творецът плаща непосилна лихва.
Той слиза духом до самия ад
в следите на Орфей и Евридика.
Покрит от злобна, демонична смрад
и нямащ сила даже да извика.
Талантът му зачеркнат е със хикс,
подобно цифра в тото и лотария.
И пред водите на реката Стикс
започва дълъг разговор с лодкаря.
"Ела Харон! Монети ще ти дам!
Но ти ми дай утеха за последно.
Кой мразеше ме горе, в оня Храм,
та всякога постъпваше зловредно?
Кой тъмното си дело продължи?
Кой скришом и с лукавство ме похули?
Кажи, Хароне! Моля те, кажи!
Навярно всички в тоя ад са чули!
Кой стиховете мои не прие?
Кой нежната ми лира не преглътна?
Кой в мислите си мътни ме прокле,
та аз да дойда при реката мътна?"
Харон се смее: "Ти не си за тук!
Самият ад отхвърля те, поете!
Върни се горе и живей напук!
Напук на завистта на враговете!
Че тая лодка помни не един,
дошъл със проклетия и прокуда.
Тръгни от завистливия Каин,
та чак до Ирод и горкият Юда...
Но ти, поете! Ти не си от тях!
Не виждам зло в душата ти голяма!
Върни се горе и твори без страх!
Върни се на Поезията в Храма!
Сред гарваните там бъди Орфей!
А музата ти - нежна Евридика!
Било, че ти завиждат - просто пей!
Било, че те обичат, ги обиквай!"
Понякога се случва и така.
Не винаги смъртта ще те ориса.
Но завистта със черната ръка -
самата тя с Харон ще се здрависа...
(От стихосбирката "Бакърена паничка")
Ведролей
Понякога се случва и така.
Не винаги животът се усмихва.
На завистта във черната ръка
творецът плаща непосилна лихва.
Той слиза духом до самия ад
в следите на Орфей и Евридика.
Покрит от злобна, демонична смрад
и нямащ сила даже да извика.
Талантът му зачеркнат е със хикс,
подобно цифра в тото и лотария.
И пред водите на реката Стикс
започва дълъг разговор с лодкаря.
"Ела Харон! Монети ще ти дам!
Но ти ми дай утеха за последно.
Кой мразеше ме горе, в оня Храм,
та всякога постъпваше зловредно?
Кой тъмното си дело продължи?
Кой скришом и с лукавство ме похули?
Кажи, Хароне! Моля те, кажи!
Навярно всички в тоя ад са чули!
Кой стиховете мои не прие?
Кой нежната ми лира не преглътна?
Кой в мислите си мътни ме прокле,
та аз да дойда при реката мътна?"
Харон се смее: "Ти не си за тук!
Самият ад отхвърля те, поете!
Върни се горе и живей напук!
Напук на завистта на враговете!
Че тая лодка помни не един,
дошъл със проклетия и прокуда.
Тръгни от завистливия Каин,
та чак до Ирод и горкият Юда...
Но ти, поете! Ти не си от тях!
Не виждам зло в душата ти голяма!
Върни се горе и твори без страх!
Върни се на Поезията в Храма!
Сред гарваните там бъди Орфей!
А музата ти - нежна Евридика!
Било, че ти завиждат - просто пей!
Било, че те обичат, ги обиквай!"
Понякога се случва и така.
Не винаги смъртта ще те ориса.
Но завистта със черната ръка -
самата тя с Харон ще се здрависа...
(От стихосбирката "Бакърена паничка")
Ведролей
Нотр-Дам, Париж това вече е друго, - тов...
Небрежно овехтял каскет
Представителна изява на творческа група ...
Небрежно овехтял каскет
Представителна изява на творческа група ...
Няма коментари
Търсене