Понякога сънят ни ще твори
това, което с теб не сме живели.
Мечтата върхове ще покори,
а погледът - невидими предели.

Дъждът ще бъде плискащ водопад
и вятърът - нашепване на лира.
А поривът ни - невъзможно млад,
в следите преживяно ще прозира.

Една каручка с огнено жребче
дъгата като зов ще претъркули,
а горе там - момиче и момче,
ще изплетат лъчите на пискюли.

И празници от дивна синева
един след друг ще пишат календара.
Животът ще е сбъднати слова,
а щастието - вдъхнато от вяра.

Но даже - без среднощни чудеса,
пак утрото ми с теб да ме намира -
готов съм вечността да понеса,
щом този сън наяве не умира...

(От стихосбирката "Сбъднати предчувствия")

Ведролей

по-интересен от сън наяве...

че разигра завистливите червени палчета надолу, ам хич не им обръщай внимание, Ведролей.

Благодаря ти за приятелския съвет! Наистина приятелски!