Защо, не питай, в бъдното летя
и в нощите сърцето ми будува.
Съдба ми е навярно - да блестя
за оня, който пътя си пътува.
 
С една мечта и вяра за компас
би стигнал всеки много надалече.
И срещнем ли се някак - ти и аз,
приключило е сбъдването вече.
 
Вдигни ръка към мръкналия свод.
Светец си наречи. И ще ме има.
А в Чудото, наречено Живот,
с Невидимия вече ще сме трима.
 
И смисълът все още ще трепти
до слънчевия шепот на зората.
Лети след мене, спътнице! Лети!
Тъй както в пламък стрелва се искрата...
 
Духът е птица с огнени крила.
Небето - зов, космическа омая...
Една Любов навярно би могла
в звезди да ни превърне най-накрая.
 
Защо, не питай, в бъдното летя!
Роден отгоре - горен ще пребъда!
Съдба ми е навярно - да блестя,
дори в лъчите да горчи присъда...

(От стихосбирката "Птицата в теб")

Ведролей

Бог дава такива стихове само на чисти души. Вероятно го оценява и твоята спътница.

Но в неизменната архаична тоналност, в която е написана Библията.
Брависимо за стихото!
Музикален поздрав от мен:
https://www.youtube/watch?v=X_tXqQlFdcQ

Благодаря ви, приятели! Моята спътница е най-възторженият читател на стиховете ми и майка на порасналите ми две момчета и две момичета! А освен това е завършила и българска филология, така че си имам и добрият коректор при правописа! :)