Постинг
17.01.2017 18:48 -
ПРЕДИ РЕНЕСАНСА
Колко бързо прочитат се думите -
капки кръв от душа прокървила,
но остават сърцата нелумнали,
като сажди без огнена сила...
Просякиня е болката, тръгнала
от врата на врата да почука.
Като сянка, завила зад ъгъла
или просто захвърлена скука...
Даже камъкът, твърд в подразбиране,
пред човешкия лед се снишава.
Много тъжно е всяко умиране,
щом творецът е смачкан в забрава.
Няма смисъл, заложил на укора,
да насилва за свята промяна -
че вълната, към острото хукнала,
пак привършва до капчици пяна.
И сълзите, в тъгата му бликнали,
ще изсъхнат в горчивост солена...
Може би, чак отвъд, е обикване!
В друго време. И в друга вселена.
Там, където от огън огреният,
е искра от любов и почуда...
И усмихва се ново Творение
в Ренесанс на Живот-Пеперуда!
Ведролей
капки кръв от душа прокървила,
но остават сърцата нелумнали,
като сажди без огнена сила...
Просякиня е болката, тръгнала
от врата на врата да почука.
Като сянка, завила зад ъгъла
или просто захвърлена скука...
Даже камъкът, твърд в подразбиране,
пред човешкия лед се снишава.
Много тъжно е всяко умиране,
щом творецът е смачкан в забрава.
Няма смисъл, заложил на укора,
да насилва за свята промяна -
че вълната, към острото хукнала,
пак привършва до капчици пяна.
И сълзите, в тъгата му бликнали,
ще изсъхнат в горчивост солена...
Може би, чак отвъд, е обикване!
В друго време. И в друга вселена.
Там, където от огън огреният,
е искра от любов и почуда...
И усмихва се ново Творение
в Ренесанс на Живот-Пеперуда!
Ведролей
Търсене