Когато се износя като дар,
тъй както девет месеца - родилка,
ще бъда на молитвите - олтар,
за раните - намерената билка,

за болката - утеха от слова,
изстрадани в пещта неугасена,
дори и на пътеките - трева,
от капките на утро оросена.

Дъхът ми нека всякога таи
какво и колко болката си струва.
Търговецът обича да брои,
но вярата с пари не се купува.

Един с омраза ще ме прокълне,
а друг - скръбта ми люто ще одумва,
но някъде - до късен час поне,
сърцето ми искрите си ще лумва.

И както Бог в ръцете Си - от пръст
направил е Адам да оживее,
така чрез думи, раждани на кръст,
духът се вдъхва, за да не изтлее.

Когато се износя, в теглила,
дано изплаче рожбата ми в бяло.
И серафим с разперени крила,
да я бележи с вечност... За начало...

Ведролей

де да знаехте кой ангел кръжи около Вас, докато творите тези Божествени стихотворения?!

Здрав, щастлив и вдъхновен!

Благодаря за благопожеланията, Росиела! Ангелите са служители и пратеници на Светлината, която не се вижда, но се вярва! Един да кръжи някъде над мен - ще осмисли целия ми път и всичката ми вяра! Дай Боже всекиму!