Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.

Вече не брои беднякът кръпките.
Борчове го стягат във кошмар.
Богаташът си подменя тръпките.
Днес - на яхта. Утре - на пазар.

Реже си със псуване мазолите
смъртно умореният хамал.
Сменя си през час аерозолите
отегчен с короната си крал.

Скрита от очите ни арената
в битките невидими кърви.
Разнолика ни привлича сцената,
в миг готова да ни улови.

В оня страшен сблъсък на наследници.
С точен рефер - жълтият метал.
Победени винаги са бедните.
Тост за Цезар! С чаши от кристал!

Аве, Цезар! Твоя е арената!
Ти отново смачка, победи...
И кръвта на плебея, червената,
капчици оставя, и следи.
 
В тъжен свят... Арена на безчестното,
тънещо в зловонната си леш.
Но отвъд го чака неизвестното...
Авва Отче! Ти ще въздадеш!

Ведролей

на ХХІ век!