За къшей хляб клошарят се помоли
до кофите на жилищния блок.
"О, Боже! Съкрушиха ме неволи,
но Ти ще ми помогнеш щом си Бог!

Една филийка само... За вечеря!
Да спре да курка празният стомах.
Че тежко е на гладно да треперя
и вече причерня ми, премалях..."

Излязъл за цигарка на балкона
гласа му чува някакъв еснаф.
И твърде му е смешен долу стонът,
досущ като надгробен епитаф.

"Сеир ще си направя! Тъй, на воля!
Остана ми от хлебеца парче,
че този долу до несвяст се моли,
а Бог едва ли ще се притече..."

След миг отгоре къшеят полита
и пада на тревата... Чудеса!
А клетникът е с радост неприкрита,
че Бог го чу от Свойте небеса.

"О, падам на нозете си, Всевишни!
И слави Те душата ми сега,
че Ти дочуваш скръбните въздишки
и с хляб лекуваш моята тъга..."

Еснафът гръмко почва да се киска.
"Какъв ти Бог, бе! Хлябът е от мен!"
"Човече! Аз от Него го поисках..." -
отвръща му бедняка утешен -

“А Той отчет на никого не дава
къде и как би сторил доброта!
И пак на Него Слава подобава
дори за най-нищожните неща..."

Цигарка недопушена - догаря...
Мълчи еснафът. Просто онемял.
И тръгва си зад кофите клошарят
в една молитва, светло просиял.

Ведролей

Ведролей!

Благодаря ти! Понякога ставаме проводници на Доброто, без дори да подозираме!

Може би едно от най-силните стихотворения на автора, които аз от доста време чета с удоволствие и размисъл. Не споделям напълно философията, която изразява, но не я и отричам. Отношението към Бог е разделителната линия между двама ни. Религиозността на ведролей е сходна с тази на Васил Левски, а моята е като Христо Ботьовата.

И аз все прочитам, щом видя нешо от ведролей. Щото е човешко.
А помните ли вица от зората на свободата? В черквата един до друг се молят мутра и бабичка. "Боже, дано мине и тоя танкер!" "Боже, как да изкарам до пенсия?" така няколко пъти и мъжът не издържал - Бабе, на ти сто лева, не занимавай човека с глупости. Майка ми много се радваше на тоя виц, че Господ помогнал на бабичката.

Благодаря Ви, г-н Железов! Подобни "разделителни линии" не са препятствия, а връзки за силните духом. "Приятелят ми Левски" - пише Ботев - "е нечут характер". Така че аз се радвам на Вашето съпричастие под моя стих. Бог да Ви благослови!

Ех, че ме разсмяхте, но и замислихте, Красимире! Де да имаше повече такива мутри, които от вътрешна досада да помагат на мизерстващи хора! Светът щеше да е едно много по-добро място! Благодаря Ви за съпричастието! Бог да Ви благослови!