Постинг
03.08.2013 20:49 -
МОРЕТО НИ БОЛИ
От спомени любов не се насища.
Трохи не проси с уморена длан.
Не рови в потъмнели пепелища
да стопли неугасналия блян.
Усетиш ли я - погледни морето.
Шума послушай в белите вълни.
Все още блика чувството, което
таи дълбоко болки и вини.
Не би го тласнал вятър надалече
и жарък лъч не би го пресушил.
Защото любовта не става "вече",
когато си била, и аз съм бил.
По пясъка звездите ще рисува.
В ятата ще напомня за стрела.
Потънала - отново ще изплува
в загадките на своята мъгла.
С онази власт на грохота в прибоя.
С планктона край солените скали.
Отново те прошепвам, че си моя,
защото с теб морето ни боли.
Ведролей
Трохи не проси с уморена длан.
Не рови в потъмнели пепелища
да стопли неугасналия блян.
Усетиш ли я - погледни морето.
Шума послушай в белите вълни.
Все още блика чувството, което
таи дълбоко болки и вини.
Не би го тласнал вятър надалече
и жарък лъч не би го пресушил.
Защото любовта не става "вече",
когато си била, и аз съм бил.
По пясъка звездите ще рисува.
В ятата ще напомня за стрела.
Потънала - отново ще изплува
в загадките на своята мъгла.
С онази власт на грохота в прибоя.
С планктона край солените скали.
Отново те прошепвам, че си моя,
защото с теб морето ни боли.
Ведролей
Няма коментари
Търсене
