БЛОГ ЗА ПОЕЗИЯ И ЛИЧНИ РАЗМИСЛИ НА ЯСЕН ВЕДРИН (ВЕДРОЛЕЙ)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.07.2013 22:36 - ПЛАЧЪТ НА ПОЕТА

Автор: vedroley Категория: Изкуство

Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.07.2013 13:03

Не търсете у мен черногледия,
уж, че гледам с очите си зло.
Аз не съм ви щастливата медия
зад прозрачното тънко стъкло.

Но съм плач, сътворен от въздишките,
който в рими се рони пред вас.
Нося в себе си слово за низшите,
покрусени от вълчия бяс.

Като камък, захвърлен към пъклото -
тъй върти се безбожният свят,
и на бедните хорица мъката
се превръща в зловещ Голиат.

Боздуганът им носи крушения,
а ботушът ги смазва, руши.
Премълчават скръбта си лишените,
а сърцата бутилка теши.

Като наниз от тъжни разкрития
битието е втора ръка.
Няма гладният вяра от сития,
нито злият в окото треска.

Полудял херувим с богофобия
е затиснал души с похлупак.
И живеят в държавата Робия
слепи роби под крепостен мрак.

Та за тях аз си кътам кандилото.
В малко пламъче лъч да блести.
Щом залезе светът, там, зад билото -
миг след него ще грейнат мечти.

Като глътки за жажда неистова
Бог ще плисне Небесния мях
и ще свършат последните листове,
над които сълзите си лях.

Ведролей

Нагоре

Тагове: плач,