Постинг
17.07.2013 09:55 -
ЗА УПОЙКАТА НА ДЯВОЛА И СЪВЕСТИТЕ НА БЕЗЗАКОННИТЕ
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 1732 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2013 21:05
Прочетен: 1732 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 17.07.2013 21:05
Има престъпления, които не са записани в нито един наказателен кодекс. Има грехове, за които извършителите ще платят скъпа цена не в този свят, но в отвъдното, когато застанат пред Вечния Съдия. Това са греховете, извършени не против човешкото тяло и плът, но против сърцето и съвестта на всеки от нас. Греховете, заради които спокойно можем да наречем извършителите им "убийци". Защото когато някой от тях убие доверието, което сме му гласували или надеждата, с която сме се уповавали на обещанията му, то тогава сме усетили остриетата на поруганието, скръбта от омерзението, погнусата от отвращението. Ето в това отношение българският парламент е пълен с убийци на надежда и доверие. Убийци, които няма да се засрамят от това, че са се поругали с цял народ, нито ще си поръсят главите с пепел, че не заслужават нито мястото си, нито високата представителна трибуна, на която се намират.
Пътят, който един убиец трябва да извърви, за да се отърси от срамното петно върху името си, се нарича “катарзис" или “покаяние". И на самия път престъпникът трябва да извърши дела, на които е способна само една ужилена съвест, която иска да се примири с Бога и човеците. Въпросът обаче е:
Ще усети ли тази съвест жилото, за да бъде наистина ужилена?
Който и лекар да попитате, ще ви каже, че всяка болка се премахва с обезболяващи медикаменти, а когато е нужно да се намеси скалпелът, то тогава е ред на анестезиолога, който бие инжекция с упойка, за да направи мястото на хирургическата интервенция с напълно потисната нервна активност. Така стоят нещата с човешкото тяло, но как стои въпросът със съвестта? Коя е упойката за съвестта, която да направи престъпникът абсолютно арогантен и неспособен да изпита вина от престъпленията, които е извършил? Истината е, че ролята на анестезиолога в този случай е на самия дявол, а съставките на инжекцията, която той забожда в сърцето на пленника си, са Властта и Парите. Отнемете от един политик Властта и Парите и той ще се превърне в съвсем обикновен човек, неразличим от който да било друг. Но когато Властта заплени егоизма, а Парите пришпорят всичките му мисли, намерения и амбиции, то тогава съвестта на този безумец вече е изцяло под упойката на дявола. Егото му започва да расте пропорционално на Властта - понякога до такива чудовищни измерения, щото Аз-ът му става досущ като бог. А Парите се превръщат в постоянен демоничен магнит, който определя смисъла, целта и значението на целия му живот. Характерно за хората под дяволска упойка става категоричното им усещане за себеправедност, незаменимост и непогрешимост. Те винаги събират около себе си упадъкът на обществената утайка, сиреч, всички онези поклонници, които искат същата упойка да въздейства и върху техните съвести и души.
Колко време трае самата упойка? Истината е, че няма точен отговор на този въпрос, защото той е скрит изцяло в Божия Суверенитет, сиреч, в правото на Бог да се намеси когато Си поиска в живота на престъпника, за да му даде да пие от Чашата на Гнева Си или на Милостта Си, та да се спре действието на упойката.
Някога, в първите дни на Ранната Христова Църква, се появил гонител на християните, който се наричал Савел. Той дишал насилие и смърт върху последователите на Божия Син и дори пазел дрехите на тези, които убили първият мъченик на Вярата - дякон Стефан. Но отпосле същият този римски гражданин бил заслепен от лъчите на Христос в пустинята на път към Дамаск, където Господ го попитал защо Го гони... Е, аз няма да разказвам тук библейската история, защото всеки може да я прочете, но прицелът на размишленията ми е друг, а именно, че ужилената съвест на Савел го превърнала съвсем скоро в Апостол Павел. И когато паднали люспите на змията от очите му - той разбрал, че остатъкът от живота му няма да е достатъчен, за да изкупи вината си пред Бога. Затова и в посланията си към Църквата този мъж на Вярата се нарекъл "главният грешник", както и "изверг", на когото Всевишният е показал Благост и Милост...
Та се чудя и питам какво би се случило с българските политици, ако Бог реши да им покаже Благост и Милост някъде по пътя, като заслепи сърцата им с лъчите Си? Ще бъдат ли и тогава толкова арогантни с постовете си, с банковите си сметки, с недосегаемостта си, с имунитетите си? Ще излязат ли от упойката на дявола, като се замислят, че в битието човешко има и по-съдбоносни думи от Властта и Парите? А една такава дума е Сетнината, сиреч, вечната съдба на човешката душа, приключила земния си път. Ще се ужасят ли от мисълта, че утрешният ден не е обещан никому, но всеки ден може да се окаже последен в живота на всеки човек? И ако утре е късно, а днес те се самозалъгват под упойката, че им е още рано, то за колко безумни хора става въпрос? Колко покварен и извратен трябва да е станал в сърцето си един измамник, когато против собствената му нечиста съвест крещят обвиненията на милиони души, които е излъгал и подвел с обещания? А после той е стъпкал личните си обещания и се е отрекъл от кредото си, от думите си, от едната си чест и достойнство... Осъзнава ли той, че е убиец на доверие, на надежда, на упование? Проумява ли, че за всяка празна дума ще отговаря в Съдния Ден, когато душата му ще ридае и пищи поради планината от обвинения против нея? Ще издържи ли тогава на страшните обвинения, че поради дяволската упойка върху съвестта му, неспособна да чуе плачовете за помощ на отчаяните, някои са стигнали до самоубийства, довели до печални трагедии? Ще види ли как един демоничен лешояд е вдигнал сърцето му толкова високо, че хората долу на земята са му се сторили съвсем дребни и безинтересни, като някакви жалки мравки, достойни само за презрение и погнуса? Къде ще скрие тогава червея на гордостта си или греха на арогантността си? Няма ли цяла вечност да се проклина, че е бил сляп, когато е трябвало да вижда, че е бил глух, когато е трябвало да чува, че е бил с камък в гърдите, когато там е трябвало да бие човеколюбиво сърце, което не забравя, че е било въздигнато с народно доверие, а не с Пари, и с надежда да слугува, а не да се овластява за лична полза?
Днес народът протестира, а мнозина си правят задкулисните сметки, че отново ще го измамят и яхнат, за да се намерят като поредните герои от "Приказка за стълбата" на Смирненски. Девалвирали политици кроят тънки сметки, че протестите ще им осигурят политическо възкресение, за да наваксат вероятно всичките си години вън от Властта и Парите. И по познатата вече тактика, станала традиция, при едни нови избори всички играчи ще обещават всичко на народа - реки от масло и мед дори, само и само да бъдат избрани и да седнат на заветните столове в българския парламент, където дяволът пак ще причаква с нови заредени инжекции, за да си осигури следващите пионки, упоени от Власт и Пари...
Ако някой вижда в думите ми ужасяващо черногледство, а не трезв реализъм, то нека такъв се запита къде е тази държава Утопия, в която да царуват свободата, братството и солидарността, та да си вярва, че България ще е първата държава на всеобщото човешко щастие? Томас Мор няма да възкръсне, за да напише нова “Утопия", но пък всички ние трябва да устоим с чисти съвести във времето, когато светът загнива от умноженото си беззаконие и във всички държави без изключение се усещат трусовете от тотално дискредитираните поклонници на дявола. Да устоим, приятели мои! Не сами, но с Божията Помощ! Амин и Амин!
Ведролей
Пътят, който един убиец трябва да извърви, за да се отърси от срамното петно върху името си, се нарича “катарзис" или “покаяние". И на самия път престъпникът трябва да извърши дела, на които е способна само една ужилена съвест, която иска да се примири с Бога и човеците. Въпросът обаче е:
Ще усети ли тази съвест жилото, за да бъде наистина ужилена?
Който и лекар да попитате, ще ви каже, че всяка болка се премахва с обезболяващи медикаменти, а когато е нужно да се намеси скалпелът, то тогава е ред на анестезиолога, който бие инжекция с упойка, за да направи мястото на хирургическата интервенция с напълно потисната нервна активност. Така стоят нещата с човешкото тяло, но как стои въпросът със съвестта? Коя е упойката за съвестта, която да направи престъпникът абсолютно арогантен и неспособен да изпита вина от престъпленията, които е извършил? Истината е, че ролята на анестезиолога в този случай е на самия дявол, а съставките на инжекцията, която той забожда в сърцето на пленника си, са Властта и Парите. Отнемете от един политик Властта и Парите и той ще се превърне в съвсем обикновен човек, неразличим от който да било друг. Но когато Властта заплени егоизма, а Парите пришпорят всичките му мисли, намерения и амбиции, то тогава съвестта на този безумец вече е изцяло под упойката на дявола. Егото му започва да расте пропорционално на Властта - понякога до такива чудовищни измерения, щото Аз-ът му става досущ като бог. А Парите се превръщат в постоянен демоничен магнит, който определя смисъла, целта и значението на целия му живот. Характерно за хората под дяволска упойка става категоричното им усещане за себеправедност, незаменимост и непогрешимост. Те винаги събират около себе си упадъкът на обществената утайка, сиреч, всички онези поклонници, които искат същата упойка да въздейства и върху техните съвести и души.
Колко време трае самата упойка? Истината е, че няма точен отговор на този въпрос, защото той е скрит изцяло в Божия Суверенитет, сиреч, в правото на Бог да се намеси когато Си поиска в живота на престъпника, за да му даде да пие от Чашата на Гнева Си или на Милостта Си, та да се спре действието на упойката.
Някога, в първите дни на Ранната Христова Църква, се появил гонител на християните, който се наричал Савел. Той дишал насилие и смърт върху последователите на Божия Син и дори пазел дрехите на тези, които убили първият мъченик на Вярата - дякон Стефан. Но отпосле същият този римски гражданин бил заслепен от лъчите на Христос в пустинята на път към Дамаск, където Господ го попитал защо Го гони... Е, аз няма да разказвам тук библейската история, защото всеки може да я прочете, но прицелът на размишленията ми е друг, а именно, че ужилената съвест на Савел го превърнала съвсем скоро в Апостол Павел. И когато паднали люспите на змията от очите му - той разбрал, че остатъкът от живота му няма да е достатъчен, за да изкупи вината си пред Бога. Затова и в посланията си към Църквата този мъж на Вярата се нарекъл "главният грешник", както и "изверг", на когото Всевишният е показал Благост и Милост...
Та се чудя и питам какво би се случило с българските политици, ако Бог реши да им покаже Благост и Милост някъде по пътя, като заслепи сърцата им с лъчите Си? Ще бъдат ли и тогава толкова арогантни с постовете си, с банковите си сметки, с недосегаемостта си, с имунитетите си? Ще излязат ли от упойката на дявола, като се замислят, че в битието човешко има и по-съдбоносни думи от Властта и Парите? А една такава дума е Сетнината, сиреч, вечната съдба на човешката душа, приключила земния си път. Ще се ужасят ли от мисълта, че утрешният ден не е обещан никому, но всеки ден може да се окаже последен в живота на всеки човек? И ако утре е късно, а днес те се самозалъгват под упойката, че им е още рано, то за колко безумни хора става въпрос? Колко покварен и извратен трябва да е станал в сърцето си един измамник, когато против собствената му нечиста съвест крещят обвиненията на милиони души, които е излъгал и подвел с обещания? А после той е стъпкал личните си обещания и се е отрекъл от кредото си, от думите си, от едната си чест и достойнство... Осъзнава ли той, че е убиец на доверие, на надежда, на упование? Проумява ли, че за всяка празна дума ще отговаря в Съдния Ден, когато душата му ще ридае и пищи поради планината от обвинения против нея? Ще издържи ли тогава на страшните обвинения, че поради дяволската упойка върху съвестта му, неспособна да чуе плачовете за помощ на отчаяните, някои са стигнали до самоубийства, довели до печални трагедии? Ще види ли как един демоничен лешояд е вдигнал сърцето му толкова високо, че хората долу на земята са му се сторили съвсем дребни и безинтересни, като някакви жалки мравки, достойни само за презрение и погнуса? Къде ще скрие тогава червея на гордостта си или греха на арогантността си? Няма ли цяла вечност да се проклина, че е бил сляп, когато е трябвало да вижда, че е бил глух, когато е трябвало да чува, че е бил с камък в гърдите, когато там е трябвало да бие човеколюбиво сърце, което не забравя, че е било въздигнато с народно доверие, а не с Пари, и с надежда да слугува, а не да се овластява за лична полза?
Днес народът протестира, а мнозина си правят задкулисните сметки, че отново ще го измамят и яхнат, за да се намерят като поредните герои от "Приказка за стълбата" на Смирненски. Девалвирали политици кроят тънки сметки, че протестите ще им осигурят политическо възкресение, за да наваксат вероятно всичките си години вън от Властта и Парите. И по познатата вече тактика, станала традиция, при едни нови избори всички играчи ще обещават всичко на народа - реки от масло и мед дори, само и само да бъдат избрани и да седнат на заветните столове в българския парламент, където дяволът пак ще причаква с нови заредени инжекции, за да си осигури следващите пионки, упоени от Власт и Пари...
Ако някой вижда в думите ми ужасяващо черногледство, а не трезв реализъм, то нека такъв се запита къде е тази държава Утопия, в която да царуват свободата, братството и солидарността, та да си вярва, че България ще е първата държава на всеобщото човешко щастие? Томас Мор няма да възкръсне, за да напише нова “Утопия", но пък всички ние трябва да устоим с чисти съвести във времето, когато светът загнива от умноженото си беззаконие и във всички държави без изключение се усещат трусовете от тотално дискредитираните поклонници на дявола. Да устоим, приятели мои! Не сами, но с Божията Помощ! Амин и Амин!
Ведролей
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТИВАТ
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
Девети септември 1944 г. като втори циви...
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
Девети септември 1944 г. като втори циви...
Няма коментари
Търсене
