Постинг
16.07.2013 00:49 -
ЗА СЕИТБАТА И ЖЕТВАТА В БЪЛГАРСКИТЕ ДУШИ!
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 3423 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2013 00:51
Прочетен: 3423 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 16.07.2013 00:51
Вчера, на 15 юли, една тъжна новина съкруши сърцето ми и опечали душата ми. Синът на българска поетеса, чието прекрасно творчество много почитам и ценя, беше брутално убит от наркоман заради... 15 лева. Да оставим настрана факта, че въпросният убиец Ивайло настройвал лаптопа на приятеля си Тихомир, който отказал да му плати. А в следващия миг, афектиран от отказа му, насилникът взел кухненски нож и с него нанасял удари, докато го убил. А след това го натикал под леглото, сменил си дрехите и избягал от местопрестъплението. И не просто избягал, но хаднокръвно излъгал майката на убитото момче, че Тихомир си е тръгнал. После отишъл на гарата и си купил билет за международен влак, за да напусне България, но бил своевременно задържан от полицията.
Четейки ужасните факти за това престъпление, аз за сетен път се убеждавам, че България е място, пълно с много опустошени в душите си млади хора. Младежи, не просто оковани от "непознатия злодей", за който Смирненски написа пророческия си стих "Юноша", но допуснали злодея дълбоко в сърцата си, за да им бъде главен съветник в мислите и делата.
Кой, кога и чрез какви способи успя да помрачи толкова много млади хора, за да запълват печалната статистика от кошмарни убийства с почерка на безумна злоба и яростна омраза? Каква беше тази зла сеитба, която да доведе до смъртоносната си жетва? Филмите с насилие ли станаха причина да се формират явни подражатели на Злото или безконтролното нашествие на наркоманията? Аз не искам да си представя на какво е способен един наркоман изпаднал в наркотичен глад, когато няма пари за следващата си доза, защото със сигурност заради скъпоценната инжекция или прахче той би преминал границата между Доброто и Злото. Но само с наркомания и рекламирано насилие ли можем да обясним взрива на младежката престъпност? А какво да кажем за рекламирания просперитет и благоденствие в абсолютно всички телевизионни реклами? Не ни ли залива синият екран с просторни домове, в които усмихнати и щастливи домакини си ползват новия "Доместус" или се радват да поканят съседите си, за да им се похвалят с щедрите условия на банката, отпуснала им кредит за ново жилище? А какво още да кажа за разните GSM-и и нови тарифни планове, бисквитки и шоколади, супички, прахове за пране, нес-кафета с уникален чаромат, пасти за зъби, ролетни щори, тоалетни хартии, евтини промоции от мощни вериги за хранителни продукти? Толкова много реклама, в която са инвестирани милиони левове, иска да убеди българина, че битието му е розово и напълно устроено, колкото изглежда от лицата на ухилените и щастливи артисти, взели по няколко хиляди лева, за да участват в това фалшиво благовестие? Една непрестанна надпревара в постоянно медийно облъчване, в която ролята на Разпнатия ни Спасител Христос спокойно може да бъде изместена от "лилава кравичка", а дрогираните от шоколадовата реклама в унес да повтарят:
"Благодарим ти, лилава кравичке!"
Едно постоянно засеняване от едни и същи играчи като "Ариел", "Кока Кола" и "Самсунг", които искат да ни убедят, че целият свят безпрекословно им се покорява и ги признава за богове на маркетинга и рекламата.
Нека ви кажа, приятели мои, че колкото по-голяма е разликата между това, с което хората се облъчват, с онова, което е действителният им живот, толкова по-страшна става сушата в душите на облъчените. А тази суша много скоро се превръща в жажда. Жаждата - да имаш наяве розовото благоденствие, с което си бил облъчван ежедневно. Жаждата - да сториш всичко по силите си, за да се доближиш до стандартите, които ти се проповядват от рекламите и шоу-бизнеса. А при такава стягаща жажда облъченият в един момент посяга и на моралните си критерии. И колкото и да търси капчица вода, за да ги задържи в сърцето си, не я намира, понеже я търси на погрешното място - в медиите на света. Той не разбира, че те са прожектори на съвсем целенасочено засеняване, в което играят много пари и жестоки корпоративни интереси.
Как веднъж не видях по телевизионните канали поне една реклама, свързана с милосърдие и състрадание? Как поне веднъж хищните търговски хиени не отделиха финанси, за да провокират не страстта, суетата и лакомията, но човеколюбието и боголюбието? Знаете ли колко трапезарии за бедни, старчески домове и приюти могат да бъдат разкрити и функциониращи, ако само за една година българските GSM-оператори престанат да изливат купищата си от втръснали оферти, а дадат спестените пари за нещо смислено и добро? И как да искаме след толкова много медийна сеитба да имаме друга жетва, освен от избуялите плевели на едно обезверено младо поколение, което не се е научило, че в училището на живота устояват само нравствените и силните духом, които не разменят приоритетите и ценностите си за противния буламач на медийната реклама? И докато всички ние не натиснем копчето за спиране на медийния екран, за да почетем на децата си от Евангелието на Спасителя, то ще ни бъде не просто трудно, но невъзможно да устоим на умноженото беззаконие на сатанинския свят. Защото животът не е в луксозното жилище, скъпия автомобил и нафрашкания с ексти мобилен телефон. Не, не, и пак не, приятели мои! Животът е смисълът да оставим следа с това, което е вътре в нас, а не с онова, което е вън от нас! Външното ще остарее, ще се счупи и развали, но вътрешното е непреходно и вечно! Медийните реклами никога няма да излъчат добротата и човеколюбието! Те ще продължат да съблазняват с разликата между опустошеното битие на милиони българи и завидното благоденствие, възможно само на синия екран и в битието на дяволските поклонници! А ако някой би припознал живота си от рекламите по телевизията, то нека такъв да си зададе въпроса:
"Не станах ли самият аз продукт на консумацията, толкова евтин и суетен, колкото е един прочетен вестник?"
Започнах тези мои размишления с една тъжна новина. Новина, която скоро ще се превърне в брънка от печалната статистика, но не и за живота на една прекрасна поетеса, който вече е бил почернен. Дано Бог утеши сърцето й, за да продължи да твори и ни дарява със стиховете си! А на всички вас, които сте ми повярвали, че говоря искрено от сърцето си, отново ще кажа:
Не позволявайте на гнусния и интересчийски свят да сее семената си в душите ви!
Защото няма сеитба, която да не се превръща в жетва на времето си!
Бог нека опази душите ви от княза на въздушната власт и от всичките му услужливи медии!
Амин и Амин!
Ведролей
Четейки ужасните факти за това престъпление, аз за сетен път се убеждавам, че България е място, пълно с много опустошени в душите си млади хора. Младежи, не просто оковани от "непознатия злодей", за който Смирненски написа пророческия си стих "Юноша", но допуснали злодея дълбоко в сърцата си, за да им бъде главен съветник в мислите и делата.
Кой, кога и чрез какви способи успя да помрачи толкова много млади хора, за да запълват печалната статистика от кошмарни убийства с почерка на безумна злоба и яростна омраза? Каква беше тази зла сеитба, която да доведе до смъртоносната си жетва? Филмите с насилие ли станаха причина да се формират явни подражатели на Злото или безконтролното нашествие на наркоманията? Аз не искам да си представя на какво е способен един наркоман изпаднал в наркотичен глад, когато няма пари за следващата си доза, защото със сигурност заради скъпоценната инжекция или прахче той би преминал границата между Доброто и Злото. Но само с наркомания и рекламирано насилие ли можем да обясним взрива на младежката престъпност? А какво да кажем за рекламирания просперитет и благоденствие в абсолютно всички телевизионни реклами? Не ни ли залива синият екран с просторни домове, в които усмихнати и щастливи домакини си ползват новия "Доместус" или се радват да поканят съседите си, за да им се похвалят с щедрите условия на банката, отпуснала им кредит за ново жилище? А какво още да кажа за разните GSM-и и нови тарифни планове, бисквитки и шоколади, супички, прахове за пране, нес-кафета с уникален чаромат, пасти за зъби, ролетни щори, тоалетни хартии, евтини промоции от мощни вериги за хранителни продукти? Толкова много реклама, в която са инвестирани милиони левове, иска да убеди българина, че битието му е розово и напълно устроено, колкото изглежда от лицата на ухилените и щастливи артисти, взели по няколко хиляди лева, за да участват в това фалшиво благовестие? Една непрестанна надпревара в постоянно медийно облъчване, в която ролята на Разпнатия ни Спасител Христос спокойно може да бъде изместена от "лилава кравичка", а дрогираните от шоколадовата реклама в унес да повтарят:
"Благодарим ти, лилава кравичке!"
Едно постоянно засеняване от едни и същи играчи като "Ариел", "Кока Кола" и "Самсунг", които искат да ни убедят, че целият свят безпрекословно им се покорява и ги признава за богове на маркетинга и рекламата.
Нека ви кажа, приятели мои, че колкото по-голяма е разликата между това, с което хората се облъчват, с онова, което е действителният им живот, толкова по-страшна става сушата в душите на облъчените. А тази суша много скоро се превръща в жажда. Жаждата - да имаш наяве розовото благоденствие, с което си бил облъчван ежедневно. Жаждата - да сториш всичко по силите си, за да се доближиш до стандартите, които ти се проповядват от рекламите и шоу-бизнеса. А при такава стягаща жажда облъченият в един момент посяга и на моралните си критерии. И колкото и да търси капчица вода, за да ги задържи в сърцето си, не я намира, понеже я търси на погрешното място - в медиите на света. Той не разбира, че те са прожектори на съвсем целенасочено засеняване, в което играят много пари и жестоки корпоративни интереси.
Как веднъж не видях по телевизионните канали поне една реклама, свързана с милосърдие и състрадание? Как поне веднъж хищните търговски хиени не отделиха финанси, за да провокират не страстта, суетата и лакомията, но човеколюбието и боголюбието? Знаете ли колко трапезарии за бедни, старчески домове и приюти могат да бъдат разкрити и функциониращи, ако само за една година българските GSM-оператори престанат да изливат купищата си от втръснали оферти, а дадат спестените пари за нещо смислено и добро? И как да искаме след толкова много медийна сеитба да имаме друга жетва, освен от избуялите плевели на едно обезверено младо поколение, което не се е научило, че в училището на живота устояват само нравствените и силните духом, които не разменят приоритетите и ценностите си за противния буламач на медийната реклама? И докато всички ние не натиснем копчето за спиране на медийния екран, за да почетем на децата си от Евангелието на Спасителя, то ще ни бъде не просто трудно, но невъзможно да устоим на умноженото беззаконие на сатанинския свят. Защото животът не е в луксозното жилище, скъпия автомобил и нафрашкания с ексти мобилен телефон. Не, не, и пак не, приятели мои! Животът е смисълът да оставим следа с това, което е вътре в нас, а не с онова, което е вън от нас! Външното ще остарее, ще се счупи и развали, но вътрешното е непреходно и вечно! Медийните реклами никога няма да излъчат добротата и човеколюбието! Те ще продължат да съблазняват с разликата между опустошеното битие на милиони българи и завидното благоденствие, възможно само на синия екран и в битието на дяволските поклонници! А ако някой би припознал живота си от рекламите по телевизията, то нека такъв да си зададе въпроса:
"Не станах ли самият аз продукт на консумацията, толкова евтин и суетен, колкото е един прочетен вестник?"
Започнах тези мои размишления с една тъжна новина. Новина, която скоро ще се превърне в брънка от печалната статистика, но не и за живота на една прекрасна поетеса, който вече е бил почернен. Дано Бог утеши сърцето й, за да продължи да твори и ни дарява със стиховете си! А на всички вас, които сте ми повярвали, че говоря искрено от сърцето си, отново ще кажа:
Не позволявайте на гнусния и интересчийски свят да сее семената си в душите ви!
Защото няма сеитба, която да не се превръща в жетва на времето си!
Бог нека опази душите ви от княза на въздушната власт и от всичките му услужливи медии!
Амин и Амин!
Ведролей
Няма коментари
Търсене
