БЛОГ ЗА ПОЕЗИЯ И ЛИЧНИ РАЗМИСЛИ НА ЯСЕН ВЕДРИН (ВЕДРОЛЕЙ)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.04.2013 12:39 - МАРИЯ МАГДАЛИНА

Автор: vedroley Категория: Изкуство

Прочетен: 407 Коментари: 0 Гласове:

Свил злокобни очички някой гледа със гнус -
как виновна пред всички тя докосва Исус.
Под съдраната дреха от съблазън лъсти.
Пожелала утеха - иска Той да прости.

Колената отпуска. Разпилява коси.
От очите й рукват плахи, тъжни сълзи.
Пред Христос се навежда и изцежда от съд
за сърцето - надежда, и за вярата - път.

Фарисеят трепери в злоба, ужас и стрес.
"В моя дом ли намери да ме правиш злочест?
Ти, която си мръсна, и мърсуваш за зло
как пред прага ми лъсна с благовонно масло?

Нека в ада да гниеш! Нека Той те срази!
Няма как да изтриеш своя грях със сълзи!
Гали Господ косите... Той е сигурно луд.
Тора май не почита, та разпалва ме смут.

Ако беше учител или пратен пророк
в мойта свята обител би напомнил за Бог.
За Содома, Гомора, и за Божия Гняв,
който грешните хора порази величав..."

Господ в миг се обръща и му казва на глас:
"Влязох в твоята къща, и съм Истинен Аз!
Нека питам те честно, а пък ти Ми кажи -
опрощаваш ли лесно, ако друг ти дължи?

Кой по-силно обича и е верен до гроб?
Този който обричаш със пари във вързоп
или оня, комуто би дълга опростил?
Как сърцето ти смутно гледа с поглед немил?

Много тя ме обикна. Много Аз й простих.
Щом душата й бликна - още повече бих...
Тя с елей Ме помаза, и сълзите си втри.
Бог ли тебе наказа, че греха й покри?"

...Ранно утро. Градина. Празен гроб и мечти.
Тича пак Магдалина своя Бог да светй.
Възкресен и прекрасен, Той любов й мълви.
В женски шепот неясен се отронва: "Равви!"

Ведролей

Нагоре