Постинг
25.03.2013 19:13 -
ГАРА
Ще пристигне ли влакът
в безконечния дъжд,
а пък ти да дочакаш
тъй любимия мъж...
Този, който в мечтите,
беше див ураган,
допреди неизпитан,
досега неживян...
Ти си сетната гара.
И по всичко личи -
той отдавна изгаря
твойте мили очи...
Самобитен и димен,
но по своему бял.
Като глътка интимен
в полунощен бокал.
Като дизел протракал
коловози безброй,
но живял и дочакал
да е скъпият, той...
Иде влакът и спира.
Посрещачът си ти.
Поглед - поглед намира,
като в чудо почти.
А светът се усмихва
сред студения дъжд.
Той до тебе притихва -
умореният мъж.
И си тръгват, събрани,
две сърца под чадър.
Ти - с докоснати длани.
Той - до болка добър.
Ведролей
в безконечния дъжд,
а пък ти да дочакаш
тъй любимия мъж...
Този, който в мечтите,
беше див ураган,
допреди неизпитан,
досега неживян...
Ти си сетната гара.
И по всичко личи -
той отдавна изгаря
твойте мили очи...
Самобитен и димен,
но по своему бял.
Като глътка интимен
в полунощен бокал.
Като дизел протракал
коловози безброй,
но живял и дочакал
да е скъпият, той...
Иде влакът и спира.
Посрещачът си ти.
Поглед - поглед намира,
като в чудо почти.
А светът се усмихва
сред студения дъжд.
Той до тебе притихва -
умореният мъж.
И си тръгват, събрани,
две сърца под чадър.
Ти - с докоснати длани.
Той - до болка добър.
Ведролей
Няма коментари
Търсене
