Постинг
17.03.2013 18:41 -
ПРОШКА
Простихме си. На дъното на болката.
Над нас сълзите пареха в безсмислие.
Доколкото възможно е... Доколкото...
Забравихме виновното орисване.
Парченцата от счупено поверие
слепихме в чаша, нужна за отпиване.
Сърцата си загърнахме в доверие,
а чувствата облякохме с разкриване.
Простихме си. След студ от безизходица.
С последни съчки стъкнахме огнището.
И крехката любов, подобно бродница,
завърна се, възкръснала от нищото.
Ведролей
Над нас сълзите пареха в безсмислие.
Доколкото възможно е... Доколкото...
Забравихме виновното орисване.
Парченцата от счупено поверие
слепихме в чаша, нужна за отпиване.
Сърцата си загърнахме в доверие,
а чувствата облякохме с разкриване.
Простихме си. След студ от безизходица.
С последни съчки стъкнахме огнището.
И крехката любов, подобно бродница,
завърна се, възкръснала от нищото.
Ведролей
Търсене
