Постинг
28.01.2013 19:22 -
ДЪРВОТО ПРЕЗ ЗИМАТА
Дори през мъглите на дългата зима,
измръзнал от острия вятърен студ,
дъхът ми посоката своя си има
и някъде, в храм, ще намери приют.
Все още лъчист и от зло непреборен
пребъдвам от вяра за крехки листа,
че топъл е скритият в словото корен
и него не би вледенила смъртта.
Тъй лесно омразата клоните кърши
и свива мечтите си всяко сърце.
А мракът свисти, че животът ще свърши,
дори след протегнати с обич ръце.
Каквото успее да вземе - го взима...
Но не и от мен! Не и в моя живот!
Дори през невяра, напомняща зима,
духът ми е вяра, а думите - плод.
Че иде от бъдното пролет красива
и лято горещо след нея искри...
Дърво ли съм? Нека зовът ми прелива
и в други дървета копнеж да твори.
Ведролей
измръзнал от острия вятърен студ,
дъхът ми посоката своя си има
и някъде, в храм, ще намери приют.
Все още лъчист и от зло непреборен
пребъдвам от вяра за крехки листа,
че топъл е скритият в словото корен
и него не би вледенила смъртта.
Тъй лесно омразата клоните кърши
и свива мечтите си всяко сърце.
А мракът свисти, че животът ще свърши,
дори след протегнати с обич ръце.
Каквото успее да вземе - го взима...
Но не и от мен! Не и в моя живот!
Дори през невяра, напомняща зима,
духът ми е вяра, а думите - плод.
Че иде от бъдното пролет красива
и лято горещо след нея искри...
Дърво ли съм? Нека зовът ми прелива
и в други дървета копнеж да твори.
Ведролей
Няма коментари
Търсене